Ортопед-травматолог разкрива: „32 години оперирах коленете на жени като Вас. Днес ще ви кажа истината, която няма да чуете в кабинета на личния лекар.“
★★★★★ 4 800+ оценки
Това, което сега ще напиша, преди двайсет години щеше да ме изправи пред Лекарския съюз.
За 32 години работих като ортопед-травматолог в едно от най-натоварените отделения в страната. Над 4 500 операции по смяна на коляно. Безброй инжекции с кортикостероид. Десетминутни прегледи, в които казвах на жени точно като Вас да „почакат", „да свалят някое и друго кило" или „да продължат още един месец с ибупрофена".
Знам този разговор наизуст. Водих го по три пъти на час, по четири дни в седмицата, цели три десетилетия.
Именно защото го знам, днес - вече пенсиониран - чувствам дълг да кажа нещо, което не се казва в десетминутен преглед в поликлиниката.
Българската здравна система проваля милиони жени с артроза на коляното. Не от злоба. Заради начина, по който е устроена.
Ако в момента четете това с парацетамол на кухненския плот, ибупрофен в чантата, омепразол на нощното шкафче (защото ибупрофенът Ви е изгорил стомаха) и направление за консултация при ортопед чак след девет месеца на хладилника - моля Ви, дайте ми пет минути.
Това, което ще Ви кажа, може да Ви спести години страдание, спешна гастроскопия и операция, за която много жени в България тихо съжаляват.
Беше вторник вечерта, преди три години. 3:47 ч. сутринта. Бях пенсиониран от шест месеца.
Със съпругата ми Маргарита бяхме женени трийсет и осем години през юни. Тя беше изтърпяла дежурствата, пропуснатите уикенди, прекъснатите ваканции заради спешни операции. Цял живот е била учителка по български в основно училище. Стабилна. Тиха. Никога не вдига шум за себе си.
Събудих се, защото леглото беше празно. Намерих я да седи на ръба на леглото в стаята за гости, по халат, с двете ръце притиснати върху дясното й коляно.
Не плачеше. Маргарита никога не плаче. Просто седеше там.
Спеше в стаята за гости вече девет месеца. Казваше ми, че е заради хъркането ми. Не беше заради него. Беше заради това, че вече не можеше да легне на една страна без онова парене „кост в кост" да я събуди в 3 сутринта.
Погледна ме нагоре. И каза нещо, което никога няма да забравя.
„Димитре. Ти си оперирал хиляди колена. Защо не можеш да помогнеш на моето?"
Трийсет и осем години брак. Четири хиляди и петстотин операции. А аз стоях по пижама в тъмното, пред собствената си жена, без отговор.
За четири години Маргарита беше направила абсолютно всичко, което българската здравна система предлага на 65-годишна жена с артроза на коляното „кост в кост".
Два парацетамола за закуска. Един ибупрофен в средата на сутринта. Два парацетамола на обяд. Един ибупрофен следобед. Два парацетамола за вечеря. Аулин за най-тежките седмици. Осем до десет хапчета на ден. Всеки ден. Четири години.
Защото ежедневният ибупрофен беше изгорил стомашната й лигавица. Едно хапче сутрин, за да предпази стомаха от хапчето, което взимаше за коляното. Класическата българска верига: хапче за болката, хапче за щетите от първото хапче и неясно „хайде да видим как ще се развие".
Десет процедури в районната поликлиника. Магнит, ток, упражнения за квадрицепса. Маргарита направи всяко упражнение. Физиотерапевтката беше много мила. След осем седмици болката беше абсолютно същата.
Четири седмици облекчение. После всичко се върна. По-зле дори, ако трябва да съм честен.
Глюкозамин. Куркума на капсули. Магнезий на хапчета. Над 80 лв. на месец от Holland & Barrett и аптеките. Личният й лекар потвърди, че кръвният й магнезий е „в нормални граници". 18 месеца добавки не направиха никаква измерима разлика в болката.
17 лв. на туба. Действаше десет минути. Миришеше на болница. Не достигаше нищо съществено.
150 лв. за частна консултация с ортопед. 60 лв. на сеанс при частен физиотерапевт. 320 лв. за ядрено-магнитен резонанс. Същата диагноза като в поликлиниката: артроза на двете колена, напреднала, „кост в кост". Същата препоръка: ендопротезиране на коляното.
Записана за смяна на коляното в УМБАЛ след 11 месеца. Предоперативната консултация - след 7. „Дотогава, г-жо, продължавайте както досега."
Общо Маргарита беше похарчила над 4 200 лв. за четиринайсет месеца. И не беше по-добре, отколкото когато започна. Беше по-зле, всъщност: стомах изгорял, сън разрушен, червата - провал заради аулина, кучето - оставено да го разхождам сам.
И тогава дойде фразата, от която всяка българка с хронична болка се страхува:
„Г-жо Колева, за съжаление, на тази възраст е така. Ще трябва да живеете с това."- личният лекар на Маргарита, кротко и съчувствено
„В България протоколът за хронична болка в коляното е следният: обезболяващо за ставата, омепразол за стомаха, който обезболяващото е изгорило, и осемнайсет месеца чакане за операция, която проваля един от всеки пет случая. Наричаме това грижа. Това е изчакване в безтегловност." - Д-р Димитър Колев, ортопед-травматолог
Онази нощ, след като Маргарита се върна в леглото, седях на кухненската маса един час. Направих си чай. Не го изпих.
За 32 години бях част от тази система. Бях казвал на стотици жени точно като Маргарита да „живеят с това". Да чакат. Да пият ибупрофена. Да опитат с кортизонова инжекция. Да се запишат в списъка.
А ето я моята собствена жена, в нашата стая за гости, в деветия месец на сън сама, на четирийсетото хапче за седмицата, в четиринайсетия месец от деветнайсетмесечно чакане - и аз нямах нищо по-добро да й предложа от това, което личният й лекар вече беше предложил.
Ако някога са Ви казвали „живейте с това" или „почакайте" или „свалете някое кило" - моля Ви, разберете това.
Не е по Ваша вина. Системата Ви дава грешните инструменти.
На следващата сутрин започнах да чета това, което за 32 години практика никога не бях изчитал достатъчно задълбочено. Препоръките на Българското дружество по ортопедия и травматология. Одитите на хирургичните резултати. „Lancet Rheumatology". Доклади на ЕМА за продължително предписване на нестероидни противовъзпалителни средства при хора над 65 години.
Това, което прочетох, ме ужаси. Българската и европейската медицинска литература документират тези факти от над петнайсет години. Първата линия в здравната ни система все още не ги е настигнала.
За 32 години в операционната бях оперирал хиляди колена. Не бях нито веднъж свързал точките.
Маргарита имаше артроза „кост в кост". За нейното изтрито коляно личният лекар й беше дал ежедневен ибупрофен. За стомаха, изгорен от ибупрофена - омепразол. За съня, унищожен от болката, никой не беше дал нищо, защото „проблемите със съня не са въпрос на коляно, г-жо Колева".
А междувременно истинският механизъм зад хроничната й болка - онзи, който никой в районната поликлиника, на сеансите по физиотерапия или в клиниката за инжекции не беше си направил труда да обясни както трябва - стоеше там, недокоснат, всяка минута от всеки ден.
Когато хрущялът между костите се изтънее до нищо, мускулите около ставата влизат в постоянно пренапрежение. Квадрицепсите, прасецът, мускулите, които държат капачката - всички те се заключват, опитвайки се да компенсират това, което хрущялът вече не може да направи.
Това мускулно заключване изтощава околните тъкани. Те започват да деградират по-бързо от тялото да може да ги ремонтира. Нервните окончания около ставната капсула - изтощени и възпалени - започват да дават погрешни сигнали. Това е парещата болка в 3 сутринта.
Обезболяващите маскират сигнала. Никога не достигат до изтощения мускул около ставата. И тихо разяждат стомаха.
„Болката и гастритът бяха двете страни на една и съща монета. Българската система лекуваше първата, причинявайки втората. И никой за три десетилетия не беше спрял да попита дали можем да нахраним и възстановим директно мускулния корсет и хрущяла около ставата - и да пуснем жената от хапчетата изобщо." - Д-р Димитър Колев, ортопед-травматолог
Заглушаваха сигнала. Никога не стигаха до заключения мускул около ставата. Унищожаваха стомаха. Налагаха се още хапчета. Затваряха кръга.
Подсилва мускулите - което е добре. Но мускулите, които вече бяха в пренапрежение, нямаше как да се отпуснат сами. Костите продължаваха да се трият една в друга при всяка крачка. Десет процедури и нищо съществено не се променяше.
Намаляват възпалението за четири до осем седмици. После болката се връща. И - макар повечето пациенти да не им се казва - повторните кортизонови инжекции ускоряват разпадането на хрущяла във времето.
Маргарита взимаше 400 mg на ден над година. Кръвното й ниво беше нормално. Личният лекар потвърди. Кръвта й беше наред. Заключеният мускул около коляното - не.
Хапчетата минават през стомаха, в кръвта и се разпределят равномерно из цялото тяло. По-малко от 1% стига до изтощен околоставен мускул, заключен от месеци. Изследването показва нормално, защото кръвта е нормална. Тъканта - не е.
Повърхностно проникване. Стига до кожата и фасцията, но не до по-дълбокия меко-тъканен компартмент около ставата, където седи истинският проблем. Мирише на болница. Действа час.
Единайсет месеца чакане. 12 000-15 000 лв. в частна клиника. Един от петима пациенти и след операцията остава с хронична болка. А веднъж сменена, ставата не може да се върне.
Всичко това споделя едно нещо: нито едно от тях не доставя правилните активни вещества, в правилната концентрация, директно до мускулния корсет и хрущяла около ставата.
Именно затова болката винаги се връща.
За да помогнеш истински на едно коляно с артроза „кост в кост" - без операция, без ежедневни обезболяващи, без да изгориш стомаха - трябва да се случат три неща едновременно. Не едно. Не две. Три.
Нахрани мускулния корсет около ставата. Не с милиграми магнезий в кръвта, а с грамове истински протеин - тухличките, от които са изградени самите мускули.
Жената на 60 губи между 30% и 40% от мускулната си маса в сравнение с 30-годишната си версия (саркопения). Заключеният, пренапрегнат квадрицепс не може да се отпусне, докато не получи материала, от който е направен. Когато мускулите около коляното най-после възстановят силата си, те поемат натоварването от ставата за пръв път от години. Натискът върху изтрития хрущял спада. Нервите спират да се пренатоварват.
Намали възпалението в ставната капсула. Тип II колагенът, в правилната хидролизирана форма, е документиран в европейската медицинска литература като средство, което действа върху същите възпалителни пътища, по които действа ибупрофенът - без да изгаря стомашната лигавица.
За разлика от хапче за стомаха, тук няма какво да предпазвате. Колагенът се усвоява през тънкото черво, не разяжда. Възпалителните вещества, които изтритият хрущял вече не може да обработи, започват да се отмиват.
Дай на хрущяла суровината, от която е изграден. Тип II колагенът доставя точно тези аминокиселини - глицин, пролин, хидроксипролин - които хрущялът използва, за да изгражда собствените си колагенови влакна. Витамин C е катализаторът, без който това не се случва.
Месеци възпаление оставят околоставните тъкани суровини и изтощени. Те не се възстановяват сами. Имат нужда да бъдат хранени.
Пропуснеш ли само една от трите - провалил си се. И трите. Заедно. Всеки ден.
Когато мускулният корсет се възстанови, жените спират да посягат към ибупрофена. Когато спрат ибупрофена, стомашната лигавица започва да се лекува. Когато сънят се върне, тялото за пръв път от години може да се ремонтира.
Това е единственият честен изход от кръга.
Прибрах се вечерта с малък кафяв буркан, който ми беше препоръчал бивш колега ортопед от Пловдив. Българска формула. Тип II колаген плюс висок процент чист протеин в концентрациите, които литературата подкрепя.
Помолих Маргарита да опита.
Тя завъртя очи. Беше пробвала Волтарен гел, тигрова мас, магнитните пластири от вестник „Доктор", глюкозамина от Holland & Barrett, медната подложка за коляно. Съгласи се само защото я молих лично аз.
Първата сутрин Маргарита разбърка една мерителна лъжица в чаша топла вода преди закуска. Една вечер. Тази нощ спа четири часа непрекъснато на дясната си страна. За пръв път от четиринайсет месеца. Не каза много на сутринта. Но взе следващата си доза в 9 ч. без да я подсещам.
Спря вечерната доза ибупрофен. После следобедната. За десет дни беше намалила ежедневния прием на обезболяващи с повече от половината. Омепразолът отиде в кофата за боклук още седмица по-късно.
Разходи кокер шпаньола два пъти около квартала без да спира. Близо километър. За пръв път от осемнайсет месеца. Кучето забеляза преди мен.
Внучката ни Виктория дойде за уикенда. Маргарита я заведе на площадката в парка. Вдигна я на люлката. Бута я двайсет минути. Прибрахме се у дома, тя седна на дивана и плака десет минути без да спира. Никога не съм виждал съпругата си да плаче така.
Не плачеше, защото я болеше. Плачеше, защото за пръв път от четири години си беше върнала живота.
Нарича се ПротоКол Колаген + Протеин. Българска формула. Произведено в ЕС. Тип II колаген плюс висок процент чист, лесно усвоим протеин - в концентрациите, които научната литература потвърждава.
Създаден да достави Тройно-Активния Протокол - разтоварване, успокояване, възстановяване - в една единствена мерителна лъжица, която разбърквате в чаша вода или мляко веднъж дневно.
| Действие | Активна съставка и механизъм |
|---|---|
| Действие 1 Разтоварване |
11 г висококачествен протеин на доза - храни заключения мускулен корсет около ставата. Принуждава пренапрегнатите квадрицепси да се отпуснат, защото най-после получават градивния материал, от който са направени. |
| Действие 2 Успокояване |
Тип II хидролизиран колаген - действа върху същите възпалителни пътища като ибупрофена в ставната капсула, без да изгаря стомаха. |
| Действие 3 Възстановяване |
Глицин, пролин и хидроксипролин от Тип II колагена - суровините, от които хрущялът изгражда собствените си влакна. С витамин C като катализатор. Една доза дневно. |
Една мерителна лъжица сутрин. Една чаша вода или мляко. Едно разбъркване. Това е.
Нека Ви задам един въпрос, който съм в позиция да задам след 32 години в системата. Колко сте похарчили през последните пет години за коляно, което не е по-добро от тогава?
| Лечение | Типично годишно | Какво всъщност прави |
|---|---|---|
| Ежедневен парацетамол + ибупрофен + Волтарен гел | 360-540 лв. | Маскира болката. Гори стомаха. |
| Омепразол / Контролок | 80-120 лв. | Пази стомаха от обезболяващите по-горе. |
| Частен ортопед (4 пъти/година) | 480-600 лв. | Десет минути, същият съвет като в поликлиниката. |
| Частен физиотерапевт (един курс) | 500-800 лв. | Подсилва мускулите. Заключената тъкан остава заключена. |
| Кортизонови инжекции (1/година) | 200-300 лв. | 4-8 седмици облекчение. После - към изходна точка. |
| Глюкозамин/куркума/магнезий | 360-720 лв. | Кръвните стойности са „наред". Тъканта продължава да гладува. |
| Аптечни кремове и гелове | 180-300 лв. | Повърхностно. Не стига до по-дълбоката тъкан. |
| Частен ЯМР (когато НЗОК е бавна) | 320 лв. | Един разговор. Същата диагноза. |
| Годишно общо (типично) | 2 480-3 700 лв. | Коляно, което не е по-добре. |
| За 5 години | 12 400-18 500 лв. | И обикновено изгорен стомах. |
| ПротоКол Колаген + Протеин | от 59,90 лв./месец | Достига директно до мускула и хрущяла. 30-дневна гаранция. |
Един буркан струва по-малко от една частна консултация с ортопед. По-малко от три месеца добавки. По-малко от една десета от частния физиотерапевтичен курс. И не изгаря стомаха.
Знам точно какво си мислите.
Вече сте го чували. „Опитах други неща. Всички обещаваха планини. Защо да повярвам, че този път е различно?"
Ето отговора ми.
Пийте го по една доза дневно в продължение на 30 дни. Ако не усетите реална разлика - ако не ходите по-добре, не спите по-спокойно, не намалите обезболяващите - напишете един ред по имейл: „Не ми помогна."
Връщаме всяка стотинка. Без въпроси. Без формуляри. Без обаждания. Без стрес.
През последните три години от над 45 000 български клиенти, които са опитали ПротоКол, по-малко от 0,3% са поискали връщане на парите. Средното за индустрията у нас е около 11%.
Ако вече сте похарчили стотици - може би хиляди левове - на неща, които не са помогнали, със сигурност можете да си позволите още един опит. Този път на нулев финансов риск.
Продължавате с ежедневните парацетамол и ибупрофен, знаейки, че стомахът гори. Продължавате с омепразола, който пази стомаха от обезболяващите за коляното. Продължавате да отказвате разходката с кучето, неделния обяд, пътуването при внуците. Продължавате да им казвате „баба не може днес, миличко." Продължавате да спите в другата стая, защото се въртите цяла нощ. Продължавате да чакате единайсет, петнайсет, осемнайсет месеца за операция, от която Ви е страх. Продължавате да гледате как животът Ви се свива до размера на един фотьойл.
Похарчвате по-малко от една частна консултация при ортопед. Държите един буркан в кухнята, който нахранва мускулния корсет и хрущяла около ставата - всеки ден, една доза, едно разбъркване. Опитвате 30 дни на нулев финансов риск. Откривате дали можете отново да ходите, отново да спите, отново да вдигате внучето. Откривате дали можете да слезете от обезболяващите и стомахът да се възстанови. Откривате дали изобщо още имате нужда от операцията, от която се страхувате. Превръщате се отново в жената, която бяхте преди пет години.
С уважение,
Д-р Димитър Колев
Ортопед-травматолог, наскоро пенсиониран
P.S. Маргарита сготви неделен обяд за дванайсет души миналия уикенд. Два часа на крака в кухнята. Без обезболяващи. Без омепразол. Преди три години не можеше да подреди масата, без да седне два пъти. Внучката ни каза „бабо, върна се." Желая Ви същото шест месеца от днес.
P.P.S. ПротоКол Колаген + Протеин е наличен само през официалния сайт protocol.bg. Не в аптеките. Не в Amazon. Не в eBay. И при сегашната партида сме ограничени до едно изпращане на човек, докато не пристигне следващата производствена доставка.
„Осемнайсет месеца на списък в УМБАЛ. Кост в кост и на двете колена. Три кортизонови инжекции, всяка от които издържа по шест седмици. Осем седмици на ПротоКол по една доза дневно и ортопедът ме извади от списъка за операция. Разхождам кучето два пъти на ден."
„Поръчах за съпруга си. От шест години живееше на ибупрофен. После и на омепразол, защото ибупрофенът му изгори стомаха. От два месеца е без двете. Мисли, че съм гений. Оставям го да си мисли."
„Сготвих неделния обяд на крака за пръв път от две години. Цялото семейство забеляза преди още да им кажа. Дъщеря ми плака."
Да - „кост в кост" е точно етапът, в който заключеният мускул около ставата е най-изтощен, и в който хрущялът има най-голяма нужда от градивен материал. Повечето ни клиенти идват именно с потвърдена диагноза „кост в кост" от УМБАЛ или частна клиника.
Да. Много български клиенти го взимат точно през дългото чакане. Някои откриват, че болката намалява достатъчно, за да се извадят от списъка. Други го използват предоперативно, за да поддържат ставата спокойна, докато дойде датата.
Магнезият на хапчета минава през стомаха и се разпределя равномерно из цялото тяло. По-малко от 1% стига до изтощен мускул около артрозна става. Кръвта Ви е наред. Тъканта - не е. ПротоКол не разчита на милиграми магнезий - той доставя 11 грама истински протеин и Тип II колаген директно като строителен материал на самия мускул и хрущял.
ПротоКол атакува мускулната и възпалителната причина за болката в самия източник, което при повечето клиенти намалява нуждата от ежедневни обезболяващи значително. Много клиенти изобщо слизат от обезболяващите и от омепразола, който пазеше стомаха. Винаги се консултирайте с личния си лекар, преди да спирате предписано лекарство.
Повечето клиенти усещат значителна промяна в съня в първия месец. Подобрението в ходенето идва за около шест седмици. Възстановяването на хрущяла продължава месеци - точно затова препоръчваме поне три месеца постоянен прием.
Лек, неутрален вкус. Разбърква се в чаша вода, мляко или сутрешно кафе/смути за 10 секунди без бучки. Без захар. Без глутен.
Имате 30 дни от получаването, за да го върнете за пълно възстановяване на сумата. Без формуляри. Без обаждания. Един имейл - „не ми помогна" - и парите Ви се връщат в пълен размер.
ПротоКол Колаген + Протеин. Българска формула. Тройно-Активен Протокол. Произведено в ЕС.
МЕДИЦИНСКИ ДИСКЛЕЙМЪР: Информацията в тази статия е с образователна цел и не замества медицинския съвет от Вашия личен лекар или специалист. ПротоКол Колаген + Протеин е хранителна добавка на основата на хидролизиран Тип II колаген и млечен протеин. Индивидуалните резултати варират. Не е предназначен за диагностика, лечение, излекуване или предотвратяване на заболяване. Винаги се консултирайте с личния си лекар, преди да спирате предписано лечение. Историята на д-р Колев и съпругата му Маргарита се споделя с тяхно съгласие.